Калибриране на сензорите

Задачата при калибрирането е да се измери проводимостта за определен брой нива на приложена върху сензора сила и по така снетите точки да се направи апроксимация на зависимостта между измерената проводимост и приложената сила. Апроксимацията може да бъде с права, или чрез полином.

Трябва да се прави разлика между интерполация и регресия. Разликата е в проблема който се решава чрез двете. При интерполацията се търси функция която е в предварително зададена форма, и стойностите в точките са точно указани. Има различни методи за интерполация, като често за интерполацията се използва полином, или spline (полиноми от ниска степен в интервалите между дадени точки). При регресията се търси функция която минимизира някакъв разход, напр. сумата от квадратите на грешки. В този случай не се изисква фукцията да има съвпада точно с дадените точки, а се търси най-добра апроксимация.

Заместването на реалната зависимост с права по принцип не е желателно – за да не се жертва точността в името на простотата. По няколко (напр. пет) точки може да се направи полином който много по-точно да апроксимира зависимостта, отколкото правата. Въз основа на петте (напр.) двойки числа процесорът (или питонът) изчислява коефициентите на полинома. На база на тези коефициенти ще се изчислява силата. Идеи: да се направи едно измерване за нулева сила, или за много малка сила. Тогава, работейки с полином, а не с права, ще има доста по-точно поведение в областта на малките стойности на силата. Дори това може да е новост – еди кои си използват права, ние използваме крива. Трябва да се реши каква интерполация да се използва в този случай - напр. spline инерполация.

Забелязан проблем: при нулева сила няма нулева проводимост