Китайска космическа програма

Хронология

2019 януари 03

Китай съобщи, че китайски космически апарат е кацнал успешно на обратната страна на Луната.

https://www.mediapool.bg/kitai-prav-prizemi-kosmicheski-aparat-na-obratnata-strana-na-lunata-news288128.html

Това е първи подобен случай в историята на човечеството, с което се открива нова глава в изследването на спътника на Земята.

Апаратът "Чанъе-4" се е приземил на най-отдалечената страна на Луната в 10.26 ч. пекинско време (02.26 ч. по Гринуич), съобщи държавната агенция Синхуа, цитирана от БТА. Координатите на мястото на кацането на апарата – 177.6 градуса източна дължина, 45.5 градуса южна ширина, са достатъчно близо до предварително установеното място за кацане. Най-интересният научен експеримент по време на китайската мисия е доставянето на голям контейнер със семена и яйца на насекоми. Целта е да бъде проверено дали те могат да се развият на Луната.

Кацането на тъмната страна на Луната е световна премиера, която затвърждава космическите амбиции на Китай, отбелязва Франс прес.

"Чанъе-4" изпрати първия сигнал от обратната страна на Луната до Земята през китайски сателит.

Далечната страна на Луната е с много по-стара и дебела кора от близката, с повече и по-дълбоки кратери. Придружаващият спускаемия апарат роувър ще трябва да навигира при тези трудни условия на терена. Мястото на кацането е близо до Южния полюс - в кратера Фон Карман на басейна Ейкън. Басейнът е с диаметър около 2500 км и дълбочина 12 км.

"Това е най-голямата, дълбока и стара структура, образувана от удар на Луната", каза  Сяо Лун от университета по геонауки в Ухан. "Ударът може да е извадил материал от горната мантия на Луната на повърхността. Това ще може да провери спектрометърът на "Чанъе-4", допълни експертът. Спектрометърът ще изследва също геохимичния състав на грунта, който вероятно се различава от този на близката страна на Луната заради същите процеси, довели до разликата в дебелината на кората. Радарът на "Чанъе-4" ще изследва повърхността на дълбочина 100 м. Комбинирането на данните от него със снимките от камерите на лендъра и роувъра ще даде допълнителна информация за процесите на образуване на кратерите.

Пряката връзка с апарата няма да е възможна и затова Китай изстреля спътник за връзка през май. Сателитът се нарича "Цюецяо" ("Мостът на свраката") и е позициониран в орбита около Луната, така че да предава заповеди и данни, обменяни между Земята и китайския модул. Модулът вече прати снимка от повърхността на Луната до сателита, уточнява китайската държавна телевизия.

"Чанъе-4" най-общо повтаря външния вид на предшественика си - лунохода "Юйту" ("Нефритен заек"), който  беше спуснат на Луната с апарата "Чанъе-3" на 14 декември 2013 г.

Амбициозната китайска лунна програма ще продължи с апарата "Чанъе-5" - мисия за връщане на проби от Луната, която ще стартира по-късно тази година. По време на тази мисия ще бъдат събрани до 2 кг проби.

Планът на Китай е да стане една от водещите космически държави наред със САЩ и Русия. През 2017 г. Пекин обяви, че подготвя пилотирана експедиция на Луната, припомня Би Би Си. Китай освен това планира да започне строителство на собствена космическа станция и да я завърши през 2022 г.

За подготовката на мисията на "Чанъе-4" не бе известно почти нищо, докато апаратът не кацна успешно на Луната.

През 2003 г. Китай стана третата страна в света след Съветския съюз и САЩ, която изпрати самостоятелно човек в космоса.

1. Сонда „Тиенуън-1“ (изследване на Марс)

Китайската сонда „Тиенуън-1“ изпрати първото изображение с висока резолюция от Марс

http://bulgarian.cri.cn/news/china/3719/20210608/673594.html

2021-06-08 10:43:35

В понеделник Китайското национално космическо управление публикува първото изображение с висока резолюция на Марс от мястото, където кацна сондата „Тиенуън-1“. То бе заснето на 2 юни в 18:00 ч. пекинско време.

До неделя марсоходът Джужун работи 23 марсиански дни (един марсиански ден се равнява на един ден и 37 минути на Земята), придвижвайки се по Червената планета. Всички негови научни инструменти работят нормално и събират данни.

Орбиталният апарат в момента се намира в ниска орбита и предава данни на всеки 8,2 часа между марсохода и наземната станция.

Спускателният апарат и роувъра на „Тиенуън-1“ се приземиха на предварително избрания район в южната част на заледена зона на Марс, известна като равнината Утопия, на 15 май. Китай представи първите си снимки от Марс 2021-06-12 10:04:05

Вчера на специална церемония Китайското национално космическо управление представи първата партида снимки на Марс, направени от марсохода Джужун. Сред тях е панорамен изглед на мястото на кацане от теренната камера за навигация на ровъра преди той да се спусне от платформата за кацане. На снимката се вижда, че повърхността около мястото за кацане е относително равна, с камъни с различни размери.

Марсоходът измина около 6 м на югоизток и засне платформата за кацане, на която се развява китайското знаме.

Кръстен на древен бог на огъня, Джужун е висок около 1,85 м и тежи 240 кг. Той се спусна на Червената планета на 22 май в 10:40 ч. пекинско време.

Китай е втората държава, с успешно изпратен роботизиран марсоход, с което отне „монопола“ на САЩ в тази област, заявиха китайски анализатори.

Китай представи първите си снимки от Марс

http://bulgarian.cri.cn/news/china/3719/20210612/675487.html

2021-06-12 10:04:05

Вчера на специална церемония Китайското национално космическо управление представи първата партида снимки на Марс, направени от марсохода Джужун. Сред тях е панорамен изглед на мястото на кацане от теренната камера за навигация на ровъра преди той да се спусне от платформата за кацане. На снимката се вижда, че повърхността около мястото за кацане е относително равна, с камъни с различни размери.

Марсоходът измина около 6 м на югоизток и засне платформата за кацане, на която се развява китайското знаме.

Кръстен на древен бог на огъня, Джужун е висок около 1,85 м и тежи 240 кг. Той се спусна на Червената планета на 22 май в 10:40 ч. пекинско време.

Китай е втората държава, с успешно изпратен роботизиран марсоход, с което отне „монопола“ на САЩ в тази област, заявиха китайски анализатори.

Китайският марсоход е изминал 400 метра

2021-07-13 10:41:37

Китайският марсоход „Джужун“ е изминал повече от 400 метра на повърхността на Червената планета, съобщи Центъра за лунни изследвания и космически програми към Националната космическа администрация на Китай в понеделник.

Орбиталният апарат от мисията „Тиенуън-1“ работи нормално в орбита за последните 353 дни. Разстоянието между Земята и Марс, на което се намира, е 370,7 милиона километра.

Марсоходът е пропътувал точно 410,025 метра и функционира нормално, добавят още от Центъра.

Китайската мисия до Марс се състои от орбитален апарат, приземяващ апарат и марсоход. Те бяха изстреляни в Космоса на 23 юли миналата година. Апаратът кацна на 15 май на повърхността на планетата в южната част на обширната равнина Утопия, която се намира в северното полукълбо на Марс.

Китайският марсоход е изминал над 500 метра по повърхността на Марс

http://bulgarian.cri.cn/news/china/3719/20210719/689516.html

2021-07-19 11:29:16

Китайският марсоход „Джужун“ измина 509 метра по повърхността на Марс до 23:00 ч. (пекинско време) в събота, съобщиха от Китайското национално космическо управление. Той е на път да достигне втората пясъчна дюна, където ще извърши подробно проучване.

„Джужун“ работи на Червената планета вече 63 марсиански дни. (Един марсиански ден е с около 40 минути по-дълъг от земния.)

Орбиталният апарат „Туенуън-1“, който служи като сателит за релейна комуникация, е в орбита на около 375 милиона км от Земята. Той и марсоходът са в добро състояние като всяка подсистема функционира нормално.

Китайската мисия „Тиенуън-1“, която се състои от орбитален и спускателен апарати и марсоход, бе изстреляна на 23 юли. Марсоходът се приземи в южната част на равнината Утопия в северното полукълбо на Марс на 15 май.

Китайският марсоход приключи задачите от първия етап на Червената планета

http://bulgarian.cri.cn/news/china/3719/20210818/695993.html

2021-08-18 10:05:46

До 15 август китайският марсоход „Джужун“ е работил 90 марсиански дни (около 92 дена земни), през които е изминал 889 метра, приключвайки успешно планираните изследователски задачи.

Към момента техническото му състояние е добро, а батериите – напълно заредени, и предстои да се насочи към южната част на равнината „Утопия“ за следващите си мисии.

След малко повече от месец, поради позицията на Марс спрямо Слънцето, в рамките на около 50 дни няма да има контакт с орбиталния модул „Тиенуън 1“ и двата апарата ще преминат в „спящ“ режим и ще прекратят работа.

След края му орбиталният модул, който предоставя ретранслатор на сигналите на „Джужун“ към Земята, ще влезе в орбита за дистанционното наблюдение и проучванията на Марс ще продължат

2. Нова космическа станция на Китай

Шънджоу-12

On the morning of June 17, three Chinese crew members blasted into the sky, bound for China’s under construction space station Tiangong (Chinese: 天宫; pinyin: Tiāngōng; lit. 'Heavenly Palace'). Powered by the gargantuan Long March-2F rocket, their Shenzhou-12 capsule successfully docked at the space station’s core module, Tianhe, after just a few hours.

The Shenzhou-12 launch is the first crewed Chinese space mission since 2016, and represents the latest development in China’s manned space program, an initiative which began in 1992 and put the first Chinese citizen into orbit in 2003. The footage of the three astronauts (or taikonauts, the English name for Chinese space voyagers) in blue suits, lining up in the space station and saluting back to Earth, may become an iconic moment in the collective memory of the nation.

Космическа станция "Тиенгун"

https://en.wikipedia.org/wiki/Tiangong_space_station

Tiangong (Chinese: 天宫; pinyin: Tiāngōng; lit. 'Heavenly Palace'), officially the Tiangong space station (Chinese: 天宫空间站), is a space station being constructed by China in low Earth orbit between 340 and 450 km (210 and 280 mi) above the surface. Being China's first long-term space station, it is the goal of the "Third Step" of the China Manned Space Program. Once completed, the Tiangong Space Station will have a mass between 80 and 100 t (180,000 and 220,000 lb), roughly one-fifth the mass of the International Space Station and about the size of the decommissioned Russian Mir space station but with more advanced technologies.

The construction of the station are based on the experience gained from its precursors, Tiangong-1 and Tiangong-2. The first module, the Tianhe ("Harmony of the Heavens") core module, was launched on 29 April 2021, followed by multiple crewed and uncrewed missions and two more modules to be launched by 2022. Chinese leaders hope that research conducted on the station will improve researchers' ability to conduct science experiments in space, beyond the duration offered by China's existing space laboratories.

Шънджоу-12 Mission Objective

Shenzhou-12 is the first spaceflight to send a human crew to the Tianhe core module [ (Chinese: 天和; pinyin: Tiānhé; lit. 'Harmony of the Heavens'), officially the Tianhe core module (Chinese: 天和号核心舱) ] of the Tiangong, China’s new space station which is due to be completed in 2022. The space station will be the astronauts’ home for three months, the longest continuous period of time any Chinese has ever spent in space. The previous record of 33 days was set by the crew of Shenzhou-11 in 2016.

During their stay, the astronauts are scheduled to complete two spacewalks. The crew will use robotic arms to move around the ship and carry out repair tasks, as well as various experiments and tests on the Tiangong‘s equipment. But high on the crew’s to-do-list is to open the packages of supplies delivered by the Tianzhou-2 cargo spacecraft less than three weeks ago. The 6.8 tons of supplies include two specialized spacesuits for spacewalks, oxygen tanks, food, water, propellant, and other supplies. At the end of the mission, the crew will ride the Shenzhou-12’s descent vehicle back to Earth, and land at the Dongfeng landing site in the Badain Jaran Desert in the western part of Inner Mongolian.

Трима китайски космонавти се готвят за мисия в космоса

http://bulgarian.cri.cn/news/china/3719/20210616/677039.html

2021-06-16 19:30:11

Днес от китайското Управление за пилотирани космически полети съобщиха, че на 17 юни в 9:22 часа пекинско време Китай ще изстреля ракетата „Шънджоу-12“ с трима космонавти на борда. Ние Хайшън, Лиу Бомин, Ян Хунбо ще участват в поредната пилотирана мисия след пет години затишие. Ние Хайшън заяви, че са уверени в нейния успех.

Тримата ще останат в космоса три месеца, което ще бъде най-дългият престой на китайски космонавти до момента.

Как тайконавтите се грижат за хигиената си в Космоса?

http://bulgarian.cri.cn/news/china/3719/20210721/689990.html

2021-07-21 10:12:12

Повече от месец тримата тайконавти живеят и работят в основния модул на китайската космическа станция. Заради микрогравитацията в Космоса те се грижат по малко по-различен начин за хигиената си.

Публикувано на 23 юни видео показва как тайконавтите започват деня. Тан Хунбо почиства лицето си с мокра кърпичка, изстисква пастата за зъби директно в устата и след като почисти зъбите си, я гълта.

Главният дизайнер на китайската космическа програма за пилотирани полети Хуан Уейфън обяснява, че за астронавтите е невъзможно да се къпят по същия начин като на Земята. Те избърсват телата си с мокри кърпи, а за измиване на косата използват шампоан без изплакване. „Тайконавтите са преминали пълно обучение за живот в Космоса и могат дори да се бръснат и подстригват сами“, обяснява Хуан Уейфън. „Машинката за подстригване е прикачена към устройство, което засмуква отрязаната коса“, добавя той.

В космическата станция тайконавтите не перат, а използват дрехи за еднократна употреба.

„Най-ценното нещо в орбита е водата“, казва пред медии заместник-главният дизайнер на астронавстката система Лиу Уейбо. Той обяснява, че според изчисленията им използването на дрехи за еднократна употреба излиза много по-евтино от прането с вода.

Тайконавтите се преобличат според нуждите им. Те сменят най-често бельото, по-рядко чорапите и блузите, а работните униформи един път на месец.

Източници:

Here’s what China wants from its next space station (MIT)